Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
90
резултата от
72
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
наблюде наблюда
'.
1.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Що се отнася за мисленето:
Наблюда
ва се безкрайно, трупат се
наблюде
ния и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността.
Правилно е: Трябва да отбележим прогреси във всички области на културата. Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина. Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението.
Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността.
А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост. Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да мислят. Изгубена е била всяка вяра в мисленето. То се счита за недостатъчно, за да може да се проникне в тайните на света и на живота; хората се отказват въобще от всякакво разрешение на великите въпроси-загадки на съществуването. Единствено, което се счита за възможно, е: Да се приведе в една система това, което опитът казва.
към текста >>
2.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако духът би бил задоволен с
наблюде
нието на обекта, той би бил задоволен още с първия
наблюда
ван обект.
Едно недуховно същество не би имало тези потребност. И сега ние пристъпваме към наблюдението: Какво всъщност искаме да постигнем чрез него? Може ли чрез сетивното наблюдение да се достави на възникналия в нашия дух въпрос нещо, което би могло да бъде отговор на този въпрос? Никога! Защото, защо при едно второ наблюдение ние би трябвало да се чувстваме по-задоволени отколкото при първото?
Ако духът би бил задоволен с наблюдението на обекта, той би бил задоволен още с първия наблюдаван обект.
Обаче същинският въпрос не е този за едно второ наблюдение, а за идейната основа на наблюденията. Какво идейно обяснение допуска това наблюдение, как трябва аз да го мисля, за да ми се яви то възможно? Тези са въпросите, които възникват за нас по отношение на сетивния свят. Аз трябва да търся от глъбините на самия моя дух това, което ми липсва по отношение на сетивния свят. Щом аз не мога да си създам по-висшата природа, към която се стреми моят дух спрямо сетивната природа, то никоя сила навъншния свят не може да я създаде.
към текста >>
3.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако в нашето
наблюде
ние се яви един специален случай, върху който можем да приложим този закон, нужно е само да разгледаме сетивно
наблюда
ваните факти в онова отношение, което ни дава на ръка законът, и ще намерим потвърждението на този закон.
Тук се касае за това, да развием отделната форма, която се явява в нашата опитност, от типа, който трябва да сме схванали. Ние трябва да извършим един духовен процес от съвършено друг род. Не трябва да срещу поставяме на отделното явление типа като нещо завършено, както вършим това с природния закон. Че всяко тяло, ако не бъде възпрепятствано от странични обстоятелства, пада на земята така, че изминалите разстояния в последователните времена се отнасят едно към друго както 1:3:5:7 и т.н., това е един веднъж завинаги установен закон. Той е едно първично явление, което се явява, когато две маси (земя, тялото върху нея) влизат във взаимоотношение.
Ако в нашето наблюдение се яви един специален случай, върху който можем да приложим този закон, нужно е само да разгледаме сетивно наблюдаваните факти в онова отношение, което ни дава на ръка законът, и ще намерим потвърждението на този закон.
Ние отнасяме отделния случай към закона. Природният закон изразява връзката на фактите, които в сетивния свят са разделени; обаче той остава да съществува като такъв по отношение на отделното явление. При типа ние трябва да развием от първичната форма онзи особен случай, който стои пред нас. Ние не трябва да срещу поставяме типа на отделната форма, за да видим, как той регулира последната; трябва да направим тази форма да произлезе от него. Законът властва над явлението като нещо стоящо над него; ти път се влива в отделното живо същество; той се отъждествява с него.
към текста >>
4.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Докато
наблюда
ването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот,
наблюде
нието на мисленето е своего рода извънредно положение.
Като обект на наблюдение, мисленето обаче съществено се различава от всички останали неща. Наблюдението на една маса, на едно дърво настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания. Но мисленето за тези предмети аз не наблюдавам паралелно. Масата наблюдавам, а мисленето за масата извършвам, но не го наблюдавам в същия момент. Първо трябва да заема някаква гледна точка извън собствената си дейност, ако наред с масата искам да наблюдавам и моето мислене за масата.
Докато наблюдаването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот, наблюдението на мисленето е своего рода извънредно положение.
Този факт трябва по съответен начин да се вземе под внимание, когато се цели да бъде определено отношението на мисленето към всички други съдържания на наблюдението. Трябва да сме наясно, че при наблюдаване на мисленето към последното се прилага подход, който представлява нормално състояние за разглеждане съдържанието на целия останал свят, но който в течение на това нормално състояние не настъпва за самото мислене.
към текста >>
С израза „Мисля за една маса" аз вече навлизам в споменатото по-горе извънредно положение, когато в предмет на
наблюде
нието бива превръщано нещо, което винаги се съдържа в нашата духовна дейност, но не като
наблюда
ван обект.
„Радвам се на масата". В първия случай изобщо не целя да изразя, че встъпвам в някакво съотношение с масата; във втория случай обаче се касае тъкмо за такова отношение.
С израза „Мисля за една маса" аз вече навлизам в споменатото по-горе извънредно положение, когато в предмет на наблюдението бива превръщано нещо, което винаги се съдържа в нашата духовна дейност, но не като наблюдаван обект.
към текста >>
Но за всеки, който притежава способността да
наблюда
ва мисленето (а при добро желание всеки нормално устроен човек я притежава), това
наблюде
ние е най-важното, което може да направи.
Но за всеки, който притежава способността да наблюдава мисленето (а при добро желание всеки нормално устроен човек я притежава), това наблюдение е най-важното, което може да направи.
Защото той наблюдава нещо, чийто производител е самият той; той не застава пред някакъв поначало чужд обект, а пред своя собствена дейност. Той знае как възниква наблюдаваното от него. Той прозира отношенията и връзките. Намерена е една опорна точка, от която с основателна надежда може да се търси обяснение за останалите явления в света.
към текста >>
Когато мисленето бива превръщано в обект на
наблюде
ние, към останалото
наблюда
вано съдържание на света се прибавя нещо, което иначе убягва от вниманието; непроменен обаче остава начинът, по който човекът се отнася и към другите неща.
Когато мисленето бива превръщано в обект на наблюдение, към останалото наблюдавано съдържание на света се прибавя нещо, което иначе убягва от вниманието; непроменен обаче остава начинът, по който човекът се отнася и към другите неща.
Увеличава се броят на обектите на наблюдение, но не и методът на наблюдение. Докато наблюдаваме другите неща, в световната събитийност - към която сега причислявам наблюдението - се вмесва един процес, който бива игнориран. Налице е нещо, което се различава от всяко друго събитие, и което не се взема под внимание. Но когато съзерцавам моето мислене, тогава такъв игнориран елемент липсва. Защото онова, което сега застава на фона, отново е самото мислене.
към текста >>
Докато
наблюда
ваме другите неща, в световната събитийност - към която сега причислявам
наблюде
нието - се вмесва един процес, който бива игнориран.
Когато мисленето бива превръщано в обект на наблюдение, към останалото наблюдавано съдържание на света се прибавя нещо, което иначе убягва от вниманието; непроменен обаче остава начинът, по който човекът се отнася и към другите неща. Увеличава се броят на обектите на наблюдение, но не и методът на наблюдение.
Докато наблюдаваме другите неща, в световната събитийност - към която сега причислявам наблюдението - се вмесва един процес, който бива игнориран.
Налице е нещо, което се различава от всяко друго събитие, и което не се взема под внимание. Но когато съзерцавам моето мислене, тогава такъв игнориран елемент липсва. Защото онова, което сега застава на фона, отново е самото мислене. Обектът на наблюдение е качествено същият като дейността, насочена към него. И това отново е една характерна особеност на мисленето.
към текста >>
5.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Който смята, че за обясняване на мисленето като такова е необходимо да привлича нещо друго, например физически процеси в мозъка или пък несъзнателни духовни процеси, протичащи отвъд
наблюда
ваното съзнателно мислене, той недооценява това, което му дава непредубеденото
наблюде
ние на мисленето.
Процесът придобива друг вид, когато се разглежда познанието и проявяващото се в него отношение на човека към света. В предходното изложение бе направен опит да се покаже, че изясняването на това отношение е възможно посредством едно насочено към него непредубедено наблюдение. Правилното разбиране на това наблюдение води до убеждението, че мисленето като обособена в себе си същност може да се съзерцава пряко.
Който смята, че за обясняване на мисленето като такова е необходимо да привлича нещо друго, например физически процеси в мозъка или пък несъзнателни духовни процеси, протичащи отвъд наблюдаваното съзнателно мислене, той недооценява това, което му дава непредубеденото наблюдение на мисленето.
По време на наблюдението наблюдаващият мисленето живее непосредствено в една духовна, опираща се на себе си същностна дейност. Дори може да се каже, че който иска да схване същността на духовното във вида, в който тя се представя на човека най-напред, може да го стори, чрез основаващото се на самото себе си мислене.
към текста >>
По време на
наблюде
нието
наблюда
ващият мисленето живее непосредствено в една духовна, опираща се на себе си същностна дейност.
Процесът придобива друг вид, когато се разглежда познанието и проявяващото се в него отношение на човека към света. В предходното изложение бе направен опит да се покаже, че изясняването на това отношение е възможно посредством едно насочено към него непредубедено наблюдение. Правилното разбиране на това наблюдение води до убеждението, че мисленето като обособена в себе си същност може да се съзерцава пряко. Който смята, че за обясняване на мисленето като такова е необходимо да привлича нещо друго, например физически процеси в мозъка или пък несъзнателни духовни процеси, протичащи отвъд наблюдаваното съзнателно мислене, той недооценява това, което му дава непредубеденото наблюдение на мисленето.
По време на наблюдението наблюдаващият мисленето живее непосредствено в една духовна, опираща се на себе си същностна дейност.
Дори може да се каже, че който иска да схване същността на духовното във вида, в който тя се представя на човека най-напред, може да го стори, чрез основаващото се на самото себе си мислене.
към текста >>
6.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Това може да бъде и е само резултат от
наблюде
ние, но в смисъла, в които човешката воля се
наблюда
ва в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция.
Добавка към новото издание (1918 г.). В тези разсъждения относно човешката воля е изложено какво може да изживее човекът при своите действия, та чрез това изживяване да стигне до съзнанието: Моята воля е свободна. От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция.
Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция.
Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си. Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна.
към текста >>
7.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Чрез
наблюде
нието интелектът е подтикнат да създава мисли и да ги слее с
наблюда
ваните факти в смислен световен образ.
Когато с нашето мислене направим така, че преливащите едно в друго явления да се отделят и мисловно едно след друго да се свържат, може да се види една закономерна взаимовръзка. Мисленето обявява едното явление за причина, а другото за следствие. Ние виждаме една дъждовна капка да пада върху почвата и да образува вдлъбнатинка. Същество, което не може да мисли, няма да види тук причина и следствие, а само последователност от явления. Едно мислещо същество изолира явленията, прави връзка между изолираните факти и означава единия факт като причина, а другия като следствие.
Чрез наблюдението интелектът е подтикнат да създава мисли и да ги слее с наблюдаваните факти в смислен световен образ.
Човек прави това, защото иска да владее мисловно сбора от наблюденията. Една противопоставяща му се безсъдържателност го притиска като непозната сила. Той се бори с тази сила, преодолява я, като я прави мислима. Всяко броене, претегляне и изчисляване на явленията става поради същата причина. Това е волята за власт, която се преживява в порива за познание.
към текста >>
8.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
По-голямата част от тях виждат във тъмнината доста предмети, лишени от цветове, и само малка част от тези хора ги виждат оцветени... Голям брой учени и лекари са имали възможност да
наблюда
ват в моята тъмна камера тези две групи... И всред тях не остана и най-малкото съмнение в точността на техните
наблюде
ния и описания.
Днес лесно бихме извинили един естествоизпитател, когато той се опитва да говори за един вид "човешка аура", както прави това проф. д-р Мориц Бенедикт в своята книга Ruten und Pendellehre. "има незначителен брой хора, които могат да виждат "на тъмно".
По-голямата част от тях виждат във тъмнината доста предмети, лишени от цветове, и само малка част от тези хора ги виждат оцветени... Голям брой учени и лекари са имали възможност да наблюдават в моята тъмна камера тези две групи... И всред тях не остана и най-малкото съмнение в точността на техните наблюдения и описания.
. . Лицата, възприемащи цветовете в тъмнината, виждат предната част на челото и темето оцветени в синьо, останалата дясна половина с също синя, а лявата страна червена или оранжева. В задната част има същото разпределение на цветовете". Обаче подобно описание от страна на духовния изследовател е непростимо.
към текста >>
9.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но всичко онова, което за свръхсетивно то
наблюде
ние е непосредствен факт, може да бъде в неговите действия
наблюда
вано чрез сетивните възприятия и разбрано чрез методите на обикновеното мислене.
Изхождайки от определени предразсъдъци, би могло да се възрази, че все пак не би могло да се знае със сигурност, дали при животното съществува или не някакъв аналог на човешкия спомен. Подобно възражение възниква само в хода на повърхностни и неточни наблюдения. Ако внимателно наблюдаваме как се отнася животното към своите изживявания, ние ще установим и разликата между двата вида „отношение" това на животното и това на човека. Тогава ще открием, че животното „се отнася" като същество, което не притежава спомен. За свръхсетивното наблюдение това и без друго е ясно.
Но всичко онова, което за свръхсетивно то наблюдение е непосредствен факт, може да бъде в неговите действия наблюдавано чрез сетивните възприятия и разбрано чрез методите на обикновеното мислене.
А когато някой твърди, че човек узнава за своите спомени чрез вътрешно-душевни наблюдения, нещо, което при животните не може да се установи, той допуска една съдбоносна грешка. Своята способност да си спомня, човек не може в никакъв случай да извлече от вътрешните си душевни наблюдения; нея той може да извлече само от това, което изживява във самия себе си при отношението си спрямо нещата и процесите в околния свят. Тези опитности, които има със себе си, той разпростира по същия начин и спрямо другите хора, спрямо животните. Заслепяваща илюзия е да се смята, че човекът съди за съществуването на спомена само според душевните си наблюдения. Силата, която лежи в основата на спомена, може да се нарече и вътрешна, обаче съждението за нея включително и когато става дума за собствената личност може да се осъществи само чрез точния поглед върху причинните зависимости между живота и околния свят.
към текста >>
10.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Всичко, което установява свръхсетивното
наблюде
ние, може да бъде видяно в неговите действия, също и във външния свят, така че непредубеденото обективно мислене, "
наблюда
вайки външния живот, неизбежно стига до потвърждаване на данните, които изнася свръхсетивното познание.
Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество.
Всичко, което установява свръхсетивното наблюдение, може да бъде видяно в неговите действия, също и във външния свят, така че непредубеденото обективно мислене, "наблюдавайки външния живот, неизбежно стига до потвърждаване на данните, които изнася свръхсетивното познание.
Обаче в тези факти, невидимите си ли не се проявяват така явно и човек може да срещне големи трудности, ако иска да усети реалната стойност на онези външни процеси, които потвърждават данните на свръхсетивното познание. Тук много по-лесно отколкото в предишните части на тази книга, човек може да вземе тези данни за плод на фантазията; просто, защото има много случаи, когато човек сам затваря ума си и не желае да види как свръхсетивните сили действуват във физическия свят.
към текста >>
11.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ето защо
наблюде
нието в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху
наблюда
теля като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост.
Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят. Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите. Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к. Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа.
Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост.
Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост". Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга. Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество. После показахме как Земята, върху която се развива днешният човек, е преминала през предишните еволюционни степени, означени като Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Възприятията, чрез които разпознаваме съставните части на човешкото същество, както и предходните планетарни въплъщения на Земята, са част от имагинативното познание.
към текста >>
12.
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обучението, което в свръхсетивните светове води до
наблюде
нието на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се
наблюда
ват и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове.
Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане. Следва да се има обаче предвид, че в смисъла на Духовната Наука, това може да стане само тогава, когато човек е преминал през правилното духовно обучение. Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения. Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение.
Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове.
Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота. Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите. Проникването в особените процеси и Същества на свръхсетивния свят може да постигне само този, чийто сериозен интерес към общовалидните духовно-научни познания го издига до възможността да приема и частните случаи като една обективна научна истина.
към текста >>
13.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се
наблюда
ва началото но философското размишление, но че това
наблюде
ние е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните навици на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен.
В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид. Тъй като историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други.
Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се наблюдава началото но философското размишление, но че това наблюдение е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните навици на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен.
към текста >>
Наблюде
нието на развитието на човечеството ни довежда до едно време в миналото, когато мислителните изживявания не бяха се родили още, когато обаче вътре в човека оживяваше образът /символът/, както у по-късно живеещия човек оживява мисълта, когато той
наблюда
ва процесите в света.
Човек може да говори така, както Гьоте говори, когато чувства собственото същество сред природното цяло и изразява това чувство чрез мислителното съзерцание. Така както той е мислил, така е чувствал човекът на миналите времена, без неговото душевно изживяване да се оформи в мисъл. Той не изживяваше още мисълта; в замяна на това обаче в неговата душа вместо мисълта се образуваше образът /символът/.
Наблюдението на развитието на човечеството ни довежда до едно време в миналото, когато мислителните изживявания не бяха се родили още, когато обаче вътре в човека оживяваше образът /символът/, както у по-късно живеещия човек оживява мисълта, когато той наблюдава процесите в света.
Мислителният живот се ражда за човека в определени епохи; той довежда до угасване предишното изживяване на света в образ.
към текста >>
14.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Лок признава като оправдани членове на един светоглед само това, което може да бъде
наблюда
вано /изпитано/ и което във основа на
наблюде
нието може да бъде мислено върху
наблюда
ваното.
Ако Лайбницовият образ на света е такъв, че той е изграден изцяло от вътрешната енергия на себесъзнателната душа, то този на неговия съвременник Джон Лок /1632-1704 г. / е построен напълно от чувството, че не трябва да има едно такова изработване на светогледа от душата.
Лок признава като оправдани членове на един светоглед само това, което може да бъде наблюдавано /изпитано/ и което във основа на наблюдението може да бъде мислено върху наблюдаваното.
За него душата не е една същност, която развива из себе си действителни изживявания, а една ненаписана дъска, върху която външният свят нанася своите вписвания. Така за Лок човешкото събесъзнание е резултат на изживяването, а не един Аз е първоизточник на изживяването. Когато една вещ навъншния свят прави впечатление върху човека, върху това може да се каже следното: Вещта има като действителност само разпростряност /измерение/, форма и движение; чрез допира със сетивата се раждат звуци, цветове, мириси, топлина и т.н. това, което се ражда по този начин при сетивата, съществува там само до тогава, докато сетивата са в допир с нещата. Лок се чувства принуден да приеме, че извън формата и движението онова, което сетивата възприемат, няма нищо общо със самите неща.
към текста >>
15.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той не искаше да се посяга върху тази сигурност, обаче въпреки това не можеше да се откаже от схващането, че Юм имаше право, когато казваше: - Всички познания върху действителните неща ние ги добиваме само тогава, когато
наблюда
ваме тези неща и във основа на
наблюде
нието си образуваме мисли върху тяхната връзка.
За Кант беше невъзможно да приеме за себе си това заключение на Юм. Защото, както видяхме, за него природонаучните и математическите познания бяха безусловно здраво установени.
Той не искаше да се посяга върху тази сигурност, обаче въпреки това не можеше да се откаже от схващането, че Юм имаше право, когато казваше: - Всички познания върху действителните неща ние ги добиваме само тогава, когато наблюдаваме тези неща и във основа на наблюдението си образуваме мисли върху тяхната връзка.
Ако в нещата се намира някаква закомерна връзка, тогава ние трябва също да я извличаме от нещата. Обаче това, което ние извличаме от нещата, на него ние не знаем нещо повече, освен че досега то е било така; но ние не знаем, дали една такава връзка е действително така срастната с нещата, че да не може във всяко време да се изменя. Когато днес въз основа на нашите наблюдения си образуваме един светоглед, утре могат да настъпят явления, които ще ни принудят да си образуваме съвършено друг възглед. Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала никаква сигурност. Обаче съществува една сигурност, казва Кант.
към текста >>
16.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Философстването върху неща, които се намират отвъд онова, което човешките сетива
наблюда
ват, и което мисленето казва върху
наблюде
нията, е било изоставено под влиянието на тези подбуди.
С такива възгледи Шелинг се оказа като най-дръзкият и най-смел от онези философи, които се оставиха да бъдат подбудени от Кант към един идеалистичен светоглед.
Философстването върху неща, които се намират отвъд онова, което човешките сетива наблюдават, и което мисленето казва върху наблюденията, е било изоставено под влиянието на тези подбуди.
Философите търсеха да се задоволят с това, което е границите на наблюдението и на мисленето. Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
към текста >>
17.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Монизмът вижда в света, който човек може да
наблюда
ва, една истинска действителност и не се съмнява в това, че със своето придържащо се към
наблюде
нието мислене той може да добие също познания от съществено значение върху тази действителност.
При Ланге един пълнен идеализъм върви тържествено наред с едно пълно отказване от истината. За него светът е измислица, съчинение; обаче едно съчинение, което той като такова не по-малко цени, както ако би искал да го познае за истина, за действителност. Сред модерното развитие на светогледите две течения с рязко изразен естественонаучен характер стоят сурово едно срещу друго. Монистичното, в което се движи Хекеловият начин на мислене, и едно дуалистично течение, чийто най-енергичен и най-последователен защитник е Ф. А. Ланге.
Монизмът вижда в света, който човек може да наблюдава, една истинска действителност и не се съмнява в това, че със своето придържащо се към наблюдението мислене той може да добие също познания от съществено значение върху тази действителност.
Той не си въобразява, че може да изчерпи основната същност на света с няколко смело измислени формули; на ръка с фактите той пристъпва напред и си образува идеи върху връзките на тези неща. Обаче за тези свои идеи той е убеден, че те му дават едно знание за едно истинско съществуване. Дуалистичният възглед на Ланге дели света на един познат и на един непознат свят. Първия свят той третира по същия начин както монизмът според ръководната нишка на наблюдението и на съзерцаващото мислене. Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света.
към текста >>
След това
наблюда
вам отделните
наблюде
ния и чрез това стигам до по-обхватни, по-общи истини върху това, как въобще веществата се съединяват химически.
Той се запитва първо: Чрез какво стигам аз до това, което наричам истина върху света? Аз наблюдавам отделни неща при вещите и си образувам върху тях съждения. Наблюдавам, че при определени условия кислородът и водородът се съединяват и образуват вода. Аз си образувам едно съждение върху това. Това е една отделна истина, която се простира само върху малък кръг неща.
След това наблюдавам отделните наблюдения и чрез това стигам до по-обхватни, по-общи истини върху това, как въобще веществата се съединяват химически.
Всяко познание почива върху това, че човек преминава от отделни истини до все по-общи истини, за да завърши накрая до най-висшата истина, която той не може да припише на никоя друга; която следователно той трябва да приеме, без да може да я разбере по-нататък. Обаче в този път на познанието ние нямаме никакво средство да проникнем до абсолютната същност на света. Според това мнение мисленето не може да направи нищо друго, освен да сравнява различните неща помежду си и да си образува върху това, което в тях е от еднакво естество, общи истини. Обаче в нейната особеност мировата Същност не може да бъде сравнена с нищо друго. Ето защо по отношение на нея мисленето не може да направи нищо.
към текста >>
Психологът може да
наблюда
ва, как човекът групира в общи истини разпръснатите
наблюде
ния.
Разпръснатата материя е събрана /концентрирана/ в едно цяло. В Кант-Лапласовата хипотеза за образуването на света имаме именно един такъв процес пред себе си. Разпръснатите части на една хаотична мирова мъглявина се е свила. Организмът се ражда именно по същия начин. Разпръснатите елементи са концентрирани в тъканта.
Психологът може да наблюдава, как човекът групира в общи истини разпръснатите наблюдения.
После това, което е било групирано, свито, се организира вътре в концентрираното цяло /диференцира се/. Първичната материя се организира, разчленява се и образува отделните небесни тела на слънчевата система; организмът се диференцира и образува различните органи.
към текста >>
18.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
В смисъла на това мнение Фехнер търси не само връзката с телесните явления, които са дадени на
наблюде
нието, с духовните явления на
наблюде
нието, а той прибавя към
наблюда
ваните психически явления и други, духа на Земята, духа на планетите, мировия Дух.
В 1874 година Кирххоф изказа своя възглед /виж по-горе стр. 38/ в смисъла, че и чрез най-строгата наука не може да се стигне до нищо друго, освен до едно пълно и просто описание на фактическите процеси. Фехнер изхожда от една друга гледна точка. Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота". /Книжката за живота след смъртта, 4-то издание стр. 60/.
В смисъла на това мнение Фехнер търси не само връзката с телесните явления, които са дадени на наблюдението, с духовните явления на наблюдението, а той прибавя към наблюдаваните психически явления и други, духа на Земята, духа на планетите, мировия Дух.
към текста >>
Собственото битие на нещата, които човек
наблюда
ва във външния свят, остава за него скрито зад
наблюде
нието; в своето вътрешно битие той познава волята като същественото; той трябва да заключи, че това, което от външния свят се сблъсква с неговата воля, е от същото естество с тази воля.
За Вундт себесъзнателният Аз се разлива в душевния организъм на духовните процеси, които за него са едно и също нещо както телесните процеси; само че, погледнати отвътре, тези телесни процеси се явяват като нещо духовно-душевно. Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо характерно негово, той открива своята волева дейност. Само във волята той се различава като самостоятелно същество от останалия свят. Чрез това той се чувства заставен да признае във волята основния характер на битието. Азът си признава, че по отношение на своята собствена същност трябва да приеме източника на света в дейността на волята.
Собственото битие на нещата, които човек наблюдава във външния свят, остава за него скрито зад наблюдението; в своето вътрешно битие той познава волята като същественото; той трябва да заключи, че това, което от външния свят се сблъсква с неговата воля, е от същото естество с тази воля.
Когато волевите дейности на света влизат във взаимодействие, те предизвикват едни в други представите, вътрешния живот на волевите единици. От всичко това се вижда, как Вундт е движен от основния импулс на себесъзнателния Аз. Той слиза вътре в собственото човешко същества чак до действащи като воля Аз; и намирайки се във волевата същност на Аза, той се чувства оправдан да припише на целия свят същата същност, която душата изживява в себе си. Също и от този свят на волята нищо не отговаря на "надеждите на Платон и Аристотел".
към текста >>
19.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто
наблюда
ва света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху
наблюде
нието разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги.
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>
20.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само
наблюда
вайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от
наблюде
ние.
91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата. И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие.
В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
към текста >>
21.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Такова
наблюде
ние трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на
наблюда
вания.
В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел.
Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания.
Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
към текста >>
22.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
При
наблюда
ване на физическия свят човек излиза изцяло извън себе си и точно благодарение на това отново навлиза в духовния свят с повишена духовна способност за
наблюде
ние.
Скоро открих, че едно такова наблюдаване на света действително отвежда в духовния свят.
При наблюдаване на физическия свят човек излиза изцяло извън себе си и точно благодарение на това отново навлиза в духовния свят с повишена духовна способност за наблюдение.
към текста >>
23.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това не е никаква теория, то може да се
наблюда
ва и е достъпно за всеки един, както е точно достъпно за всекиго едно природонаучно
наблюде
ние.
Това не е никаква теория, то може да се наблюдава и е достъпно за всеки един, както е точно достъпно за всекиго едно природонаучно наблюдение.
Когато наблюдаваме така заспивалото, ние без съмнение можем да кажем: Със засипването човек улавя така да се каже нещо, което вече след това не може да бъде в неговото съзнание. Ако използувам сега построените по-горе две идеи, бих могъл да кажа: Човек изпитва сега един момент на сбогуване с огледалото на своето тяло, което му се явяват отразени явленията на живота. И понеже няма още никаква възможност да направи да се отрази в нещо друго това, което иначе се отразява в тялото, за него престава и възможността той да възприема това, което е самият той. Но ако човек не иска да бъде съвсем твърдоглав и своенравен по отношение на това, което е свързано с душата и с въздействието на това, което потъва в една неопределена тъмнина, той отново може да възприема в определен смисъл явленията на деня. По друг случай аз вече обърнах вниманието върху това, как човек, който е принуден да запамети това или онова, следователно да научи наизуст неща, той може да извърши това много по-лесно, когато често пъти го проспива, и как най-големият враг на ученето наизуст е лишаването от сън.
към текста >>
24.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това се открива най-добре пред директното ясновидско
наблюде
ние, когато се
наблюда
ва ден след ден.
Подчинени на тях са 28-те Изарди. Какво е тяхното значение?
Това се открива най-добре пред директното ясновидско наблюдение, когато се наблюдава ден след ден.
Ще ме разберете най-ясно, ако ви говоря съвсем директно за тях. Ако шестте Амсхаспанди действуваха в светлината, въздуха, топлината и т.н. без Изардите, то нашият свят нямаше да може да възникне такъв, какъвто е. За да възникне светът е нужна нисша помощ. Нужни са подчинени духове изпълнители.
към текста >>
25.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез
наблюда
ване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това
наблюде
ние събуждаше.
Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива. Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес. Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората. Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците. Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя.
Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше.
Тогава идваше моментът, когато душата на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в душата на ученика. Но какво се случи, когато етерното тяло се оттегли, се прибра във физическото и се съедини напълно с него?
към текста >>
26.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното
наблюде
ние: той трябва да
наблюда
ва човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване.
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото
наблюда
ваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото
наблюде
ние.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
към текста >>
27.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И точно както при
наблюде
нието на водата във водната чаша можете да
наблюда
вате образуването на сол, изкристализираща от водата, така когато
наблюда
вате даден човек, намиращ се в задоволително състояние на мислене, можете да видите, как действително, свръхсетивно и съвсем точно, доловимо с ясновидски поглед, тук протича такъв процес.
Както казах, аз поставих предпоставката, че чрез излагането на тези окултни резултати този, който приема фактите, регистрирани от науката, съвсем педантично и в чисто филистерски смисъл на думата, на първо време може да бъде шокиран. Съвсем подобен процес протича и в нашия организъм когато мислим. Съответния на мисленето процес представлява така да се каже процес на отлагане на солта, която произхожда от едно определено въздействие на нашата кръв и която сол, дразнейки, действува обратно върху нервната система, т.е. процес, който протича на границата между кръвта и нервната система.
И точно както при наблюдението на водата във водната чаша можете да наблюдавате образуването на сол, изкристализираща от водата, така когато наблюдавате даден човек, намиращ се в задоволително състояние на мислене, можете да видите, как действително, свръхсетивно и съвсем точно, доловимо с ясновидски поглед, тук протича такъв процес.
Ето така пред душата ни изплува този физически корелат на мисловния процес.
към текста >>
28.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да
наблюда
ва този момент, това
наблюде
ние е извънредно интересно.
Как стои работата с третата съставна част, с волевите импулси? Тук също можем да приведем един вид пример. Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин.
Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно.
Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава. И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
към текста >>
29.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И както да речем онзи човек, който има да изпълни една работа на Земята, която налага различни становища, различни места на
наблюде
нието, трябва да отиде именно на тези различни
наблюда
телни точки, така груповият аз, който обитава на планетите, трябва да преброди небесното пространство заставайки пред различните съзвездия на Зодиака, за да диференцира от там своите сили.
Всичко това са сили, които са действували съвместно, за да диференцират по-нататък седемте главни групи на животинското царство. Така цялото разнообразие на нашите животински форми на Земята е възникнало чрез това, че силите на планетите са всъщност седалище на груповите души, на груповите азове на животните и че тези групови азове изпълняват тяхната задача от тези седалища, защото те могат да изпълнят тази задача само от там. Защото само благодарение на това, че онзи групов аз на една животинска форма, който трябва да действува от Марс, е избрал именно това място на небето, той може да упражнява съответното действие върху Земята. Тук се намират силите, които са образували разнообразието на нашите животински форми, и ние можем да кажем: когато употребяваме израза, "Животинският групов аз може да бъде намерен на астралното поле", това означава в действителност: Когато окултният поглед иска да търси груповия аз на някоя животинска форма, той не трябва да търси на Земята, а на една планета. Това, което той намира при човека на Земята, това окултният поглед намира за животното само навън в небесното пространство върху планетите.
И както да речем онзи човек, който има да изпълни една работа на Земята, която налага различни становища, различни места на наблюдението, трябва да отиде именно на тези различни наблюдателни точки, така груповият аз, който обитава на планетите, трябва да преброди небесното пространство заставайки пред различните съзвездия на Зодиака, за да диференцира от там своите сили.
към текста >>
30.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Първоначално, ако действително се стигне до
наблюде
ние, се
наблюда
ва с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло.
Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения. Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред. И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му. Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават. Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване.
Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло.
После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
към текста >>
Наблюда
ва ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно
наблюде
ние какво му липсва.
До кое място? До мястото, където е едно същество, което има в съвършено състояние това, което някой, който пристигне там, има в несъвършено състояние. Този морален дефект, това съзнание за една липсваща способност причинява нещо действително, води човека по един път, поставя го до едно същество, което притежава по съвършен начин това, което той има по несъвършен начин. И сега човек трябва да наблюдава непрекъснато съществото, което е пред него. Човек се озовава в свръхсетивните светове чрез реални процеси – не чрез това, което в сетивното битие се нарича желания – в близост на същества, които имат всичко, което той няма, които непрекъснато му сочат какво му липсва.
Наблюдава ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно наблюдение какво му липсва.
Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество. Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи. О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние.
към текста >>
31.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
За всичко онова, което влиза в обсега на непосредственото човешко
наблюде
ние за цялата бих казал астрономическа природа, важи именно повторението, повторението на едни и същи процеси, каквито, например,
наблюда
ваме в ежегодното повторение на растителните форми.
Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес. Но тези области се откриват за нас едва след като сме навлезли в истинската Духовна наука.
За всичко онова, което влиза в обсега на непосредственото човешко наблюдение за цялата бих казал астрономическа природа, важи именно повторението, повторението на едни и същи процеси, каквито, например, наблюдаваме в ежегодното повторение на растителните форми.
При този вид повторение времето, като такова, няма съществено значение. Само по себе си то не е реално действуващ фактор.
към текста >>
32.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И като отрова действува, когато в онези области на неговото ясновидско
наблюде
ние, където той би трябвало да
наблюда
ва само пропит от всеобщите интереси на човечеството и на света, човек внася лични интереси и лични въжделения.
Обаче едно правилно развитие включва една насочване на егоистичността на астралното тяло към всеобщите интереси на човечеството и на света.
И като отрова действува, когато в онези области на неговото ясновидско наблюдение, където той би трябвало да наблюдава само пропит от всеобщите интереси на човечеството и на света, човек внася лични интереси и лични въжделения.
Тогава ясновидското наблюдение не се получава истина, а се явяват имагинации, които са лъжливи, неправилни, които са само отражения на личните интереси и на личните въжделения. Тогава може да се случи понякога, щото един ясновидец, който е още нацяло изпълнен от личните въжделения и интереси, да стори нещо като следното: аз получих едно писмо, в което някой ми пишеше, че трябва да ми съобщи нещо, което аз трябва да зная, а именно, че той е преродения Христос в едно физическо тяло, че неговият адрес е Лондон в и т.н., че Мария се е преродила в едно физическо тяло, че нейният адрес е този на неговата племенница. . . улицата тази и тази. Че апостол Павел се е преродил; това бил неговият шурей, чийто адрес също беше посочен в писмото.
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Вече беше казано, че, докато човекът е земен човек, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да
наблюда
ва извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно
наблюде
ние на физическия сетивен свят.
Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят. Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си. Тогава душата може да се потапя в другите същества, без да губи себе си в това потапяне. Когато се споменава нещо подобно, същевременно виждате колко е необходимо да вземете предвид в цялата му пълнота това, което се нарича праг между сетивния свят и свръхсетивните светове.
Вече беше казано, че, докато човекът е земен човек, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да наблюдава извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно наблюдение на физическия сетивен свят.
към текста >>
34.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Същото се отнася и за минералите: в старите хроники Вие ще намерите такива описания, според които тогавашните хора са различавали минералите с оглед на техните специфични качества... Да, когато дребните хора поглеждаха към златото, те не се произнасяха за златото според своята фантазия... Чисто и просто златото им се явяваше по един съвсем друг начин, отколкото например среброто, и когато свързваха златото със Слънчевата светлина, а среброто с Лунната светлина, това се основаваше на едно действително точно
наблюде
ние, основаваше се на факта, че онзи, който
наблюда
ваше, имаше непосредственото усещане: да, златото е чиста Слънчева светлина, която е сгъстена, втвърдена; да, среброто е Лунна светлина и т.н.
Същото се отнася и за минералите: в старите хроники Вие ще намерите такива описания, според които тогавашните хора са различавали минералите с оглед на техните специфични качества... Да, когато дребните хора поглеждаха към златото, те не се произнасяха за златото според своята фантазия... Чисто и просто златото им се явяваше по един съвсем друг начин, отколкото например среброто, и когато свързваха златото със Слънчевата светлина, а среброто с Лунната светлина, това се основаваше на едно действително точно наблюдение, основаваше се на факта, че онзи, който наблюдаваше, имаше непосредственото усещане: да, златото е чиста Слънчева светлина, която е сгъстена, втвърдена; да, среброто е Лунна светлина и т.н.
Във външния свят хората виждаха и така наречените елементи, аурата на елементите.
към текста >>
35.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато
наблюда
ваме смъртта от физическата страна на битието, тя ни изглежда като края на това битие, като нещо, което за физическото
наблюде
ние се явява като небитието.
Помислете само какво всъщност означава това.
Когато наблюдаваме смъртта от физическата страна на битието, тя ни изглежда като края на това битие, като нещо, което за физическото наблюдение се явява като небитието.
Погледнато от другата страна, смъртта като такава се явява най-величественото нещо, което може да се изправи пред човешката душа. Защото то означава, че човекът винаги може да има усещането за победа на духовното битие над физическото. И докато ние тук, във физическия живот, никога не можем да имаме представа за нашето раждане – никой човек няма представа за своето раждане, никой човек не може да знае нещо за рождението си от земната си опитност, – и така, колкото малко тук, във физическия живот, можем да наблюдаваме нещо, свързано с нашето раждане, толкова сигурно можем да видим, ако сме напълно съзнателни след смъртта, събитието на нашата смърт. Но в това събитие няма нищо мъчително и тягостно, там то е най-великото, най-великолепното, най-красивото, което можем да имаме пред душата си. Защото то представя цялото величие на факта, че от смъртта произхожда съзнанието, себесъзнанието в духовния свят, че всъщност смъртта се явява пробудител на себесъзнанието в духовния свят.
към текста >>
36.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Докато никой не може да има непосредствено
наблюде
ние върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го
наблюда
ва духовно.
Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта.
Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно.
Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна. Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край. От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото. Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта.
към текста >>
37.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Нека за пример да вземем един двадесет и пет годишен младеж и да
наблюда
ваме точно - днес могат да се правят такива
наблюде
ния, нека имаме предвид същността на рентгена16 - как се променят някои органи, да кажем стомахът.
Нека за пример да вземем един двадесет и пет годишен младеж и да наблюдаваме точно - днес могат да се правят такива наблюдения, нека имаме предвид същността на рентгена16 - как се променят някои органи, да кажем стомахът.
Те се променят от година на година, променят се в продължение на две, три, четири, пет години и получават друга конфигурация. Това може да се опише, както прави и физикът, когато сравнява следващите едно след друго състояния на Земята и пресмята как тя ще трябва да изглежда след милиони години. Но също и при човека може да се наблюдава как, да речем, стомахът или сърцето се променя от година на година, може да се пресметне как според тези промени човекът трябва да изглежда след двеста години. Когато правилно се пресметнат отделните наблюдения, когато се пресметне как човекът ще трябва да изглежда след двеста години, се получава също така добре обоснован резултат, само че той отдавна ще е умрял, няма повече да съществува!
към текста >>
Оттам също и отново породеното от разграждането, но сега не телесно - защото телесното се разгражда, - а духовно-душевно, не може да се
наблюда
ва от външната природна наука, защото непрекъснато се изплъзва от
наблюде
нието и е достъпно само за това
наблюде
ние, което процедира така, както описах преди.
Смъртта трябва да се разбира като действаща в организма сила, също както се разбират и жизнените сили. Но погледнете ли напълно правомерната в своята област природна наука, ще откриете, че тя разглежда само изграждащите сили. Това, което разгражда, й се изплъзва.
Оттам също и отново породеното от разграждането, но сега не телесно - защото телесното се разгражда, - а духовно-душевно, не може да се наблюдава от външната природна наука, защото непрекъснато се изплъзва от наблюдението и е достъпно само за това наблюдение, което процедира така, както описах преди.
Но тогава се вижда, че докато живеем живота си, цялата ни душевна дейност е ориентирана не само към основата, върху която трябва да се развива и която, когато е дейна, дори разгражда по време на мисленето и представянето си, но че цялата душевна дейност е присъща на духовния свят, който винаги ни обгръща, в който стоим с нашата душевно-духовна същност така, както стоим с тялото в сетивно-физическия свят. Следователно чрез духовната наука ние се стремим към действително отношение на човека спрямо духовния свят, към истинския, конкретния реален духовен свят, който прониква във всичко физическо.
към текста >>
38.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното
наблюде
ние това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде
наблюда
вано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето.
към текста >>
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние
наблюда
ваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от
наблюде
нието нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее.
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее.
Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето. Който знае, който може да докаже от вътрешни основания, че квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета, той знае, че никога някой не ще може да начертае един правоъгълен триъгълник, за който това да не важи.
към текста >>
39.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши
наблюде
ния на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето
наблюда
ване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин.
Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>
40.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Този начин на
наблюде
ние, този начин да
наблюда
ва с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на
наблюде
ние.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията. Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
към текста >>
41.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Този, който може да
наблюда
ва живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко
наблюде
ние на живота.
Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност.
Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота.
И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
42.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Както художникът трябва в своята работа да
наблюда
ва формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от
наблюде
нието това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да
наблюда
ва, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от
наблюде
нието, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл.
Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия.
към текста >>
43.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от
наблюде
нието на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото
наблюде
ние, до истинско
наблюда
ване на душевния и духовния живот.
Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето.
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот.
А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността. Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себенаблюдение.
към текста >>
Който се е научил да познава човека чрез истинско душевно и духовно съзерцание на човека, ще може по фин начин да
наблюда
ва и от
наблюде
нието ще почерпи възпитателското изкуство.
Който се е научил да познава човека чрез истинско душевно и духовно съзерцание на човека, ще може по фин начин да наблюдава и от наблюдението ще почерпи възпитателското изкуство.
Да предположим, че имаме едно дете, което много твърдо стъпва с краката си по земята. Това произлиза оттам, че от смяната на зъбите върху детето е въздействано душевно по неправилен начин. Но ние можем да поправим някои неща, като чрез картинните образи, които му поднесем от вътре навън, го срещнем с изкуството и по-късно оживим това, което е изградено до смяната на зъбите.
към текста >>
44.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се
наблюда
ват, когато човек си е изградил способността за
наблюде
нието им.
Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия». Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им.
Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние.
към текста >>
45.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото следователно, ако един
наблюда
тел би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за
наблюде
ние, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
Ние можем да вникнем с нашия поглед в този пърхащ свят и можем да си кажем: Вий пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро отколкото слънчевата светлина, вий излъчвате духовна светлина в Космоса! Нашата материалистична наука взема малко под внимание духовното. И така тази материалистична наука няма даже никаква възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия. Но тези неща съществуват, както съществуват физическите действия. Защото това, което се излъчва навън в царството на духа, то ще продължи да действува по-нататък, когато Земята вече отдавна ще е загинала; това, което днес физикът, химикът констатират, ще намери своя край заедно с края на земното съществувание.
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
към текста >>
46.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато
наблюда
вали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при
наблюде
ние на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание.
към текста >>
47.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И точно когато при един човек се
наблюда
ват нещата, които изпъкват пред
наблюде
нието, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване.
Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата. Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст». При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки.
И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване.
Човек достига до тях.
към текста >>
48.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го
наблюда
ваше - само че това
наблюде
ние трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува.
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
към текста >>
49.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно
наблюде
нието, - ние намираме този Тацит като
наблюда
тел на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит.
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята.
към текста >>
50.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В това направление хората, които имат способността да
наблюда
ват живота, трябва да предприемат едно истинско
наблюде
ние.
Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение.
Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
към текста >>
51.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче когато насочим поглед върху това астрално тяло и върху този Аз, ние не намираме никъде в ширините, които можем да
наблюда
ваме с нашите външни сетива даже когато, насочим поглед в света на звездите ние не можем да намерим нищо, което за външното
наблюде
ние да бъде подобно на астралната и Азова същност на човека.
Когато разгледаме човека в антропософски смисъл, ние можем да знаем, че освен физическото и етерното тяло човекът има също едно астрално тяло и един Аз.
Обаче когато насочим поглед върху това астрално тяло и върху този Аз, ние не намираме никъде в ширините, които можем да наблюдаваме с нашите външни сетива даже когато, насочим поглед в света на звездите ние не можем да намерим нищо, което за външното наблюдение да бъде подобно на астралната и Азова същност на човека.
Ние намираме именно само онова, което е подобно на физическата и на етерната същност. Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите сетива, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз. Въпреки това в Луната и в Слънцето имаме нещо, което се очертава като врата в онзи свят, от който произхождат нашето астрално тяло и нашият Аз.
към текста >>
52.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който
наблюда
ва душевния живот на човека, ще открие първо независимо от
наблюде
нието на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>
53.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче духовното
наблюде
ние е също един вид „
наблюде
ние" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на
наблюда
ваните процеси и явления.
Всеки вид разбиране изисква съпоставяне на нещата. Тази методическа забележка е важна и аз специално я подчертавам. Насочим ли към света нашите познавателни стремежи, ние започваме с наблюдението. Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е. с помощта на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
Обаче духовното наблюдение е също един вид „наблюдение" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на наблюдаваните процеси и явления.
А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят. Вие ще си изградите точни понятия за тялото, душата и Духа, най-вече ако обхванете целия жизнен път на човека. Само че следва да имате предвид: тези съпоставки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането. Понятията, до които, стигате по този начин, се нуждаят от по-нататъшно развитие.
към текста >>
54.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде
наблюда
вана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското
наблюде
ние над природата е това
наблюде
ние, при което се
наблюда
ват нормални процеси.
В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес. Разбира се, това е свързано с въпроса: доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси? Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата". Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа. Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама.
И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси.
И би трябвало да възникне въпросът: възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен смисъл наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход. Веднага ще забележите, че това е свързано с един малко съмнителен въпрос. Лечебните процеси в природата, по нормален начин, биха могли да бъдат наблюдавани, само ако болестните процеси в природата са нормални. И пред нас възниква въпросът: в природата като такава съществуват ли болестни процеси, за да можем да положим изпит пред природата и да се научим от нея да лекуваме?
към текста >>
55.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато казвам, че всичко това е очебийно, ще Ви помоля да си припомните собствените си
наблюде
ния над даден повърхностно разположен карцином, при който всичко, което
наблюда
ваме, лесно може да бъде сбъркано с псевдо язва, най-малкото при определени местоположения.
Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования. Тези две неща представляват една напълно полярна противоположност.
Когато казвам, че всичко това е очебийно, ще Ви помоля да си припомните собствените си наблюдения над даден повърхностно разположен карцином, при който всичко, което наблюдаваме, лесно може да бъде сбъркано с псевдо язва, най-малкото при определени местоположения.
И така, търсенето трябва да се насочи преди всичко в посока на по-точното изследване на тази полярност.
към текста >>
56.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Да се научите да
наблюда
вате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за
наблюде
ние на етерното тяло.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да
наблюда
вате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за
наблюде
ние на астралното тяло.
Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
57.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Да се научите да
наблюда
вате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за
наблюде
ние на етерното тяло.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да
наблюда
вате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за
наблюде
ние на астралното тяло.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
58.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Насочих вниманието ви към това, че при заспиване и събуждане природата обхваща заедно това, което като комплекс е разделено, и утре ще започна оттук, за да видим какво важно диагностично значение имат моментите на заспиването и събуждането, но и същевременно да изследваме как можем да
наблюда
ваме какво иска да ни каже природата чрез събуждането и заспиването, и въпреки всичко, ако познаваме само принципа, можем да го приложим за регулиране на
наблюде
нието на нашите симптоматични комплекси, и че там лежи нещо, което ни дава важно указание за различното лечение, което трябва да приложим при хроничните и острите заболявания.
Днес първо се занимавахме с обкръжението на човека.
Насочих вниманието ви към това, че при заспиване и събуждане природата обхваща заедно това, което като комплекс е разделено, и утре ще започна оттук, за да видим какво важно диагностично значение имат моментите на заспиването и събуждането, но и същевременно да изследваме как можем да наблюдаваме какво иска да ни каже природата чрез събуждането и заспиването, и въпреки всичко, ако познаваме само принципа, можем да го приложим за регулиране на наблюдението на нашите симптоматични комплекси, и че там лежи нещо, което ни дава важно указание за различното лечение, което трябва да приложим при хроничните и острите заболявания.
към текста >>
59.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и
наблюда
ваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на
наблюде
нията, събираме именно външното знание на опита.
Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита.
За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>
60.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Който може да
наблюда
ва със същата обективност, както се извършват
наблюде
нията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да
наблюда
ва така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота.
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
към текста >>
61.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Феноменът може да се
наблюда
ва при Меркурий обикновено в началото на годината, и това е, което за
наблюде
нието преди всичко може да се нарече именно движение на Меркурий.
Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение[2]. Тази примка я образува един път в течение на годината.
Феноменът може да се наблюдава при Меркурий обикновено в началото на годината, и това е, което за наблюдението преди всичко може да се нарече именно движение на Меркурий.
Останалата траектория е проста и само на едно място Меркурий показва тази примка. Ако преминем към Венера, тя ще ни покаже подобно явление, само че малко по-различно оформено. Тя се движи така (рис. 5), след това се обръща и продължава по-нататък. В течение на годината отново откриваме само една единствена примка, и отново именно тогава, когато тя се намира, както може да се допусне в съответствие с другите астрономически представи, най-близко до нас.
към текста >>
Трудността на телескопското
наблюде
ние е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните
наблюда
тели.
Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели.
Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс.
към текста >>
62.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Математическата представа не се опира на последователността на
наблюда
ваните точки, а математическата представа изглежда като нещо, което, за да се справи с
наблюде
нията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на
наблюде
ния; и тогава се открива, че ако имаш такива представи,
наблюде
нията могат да бъдат разбрани.
Виждате ли, това е коренна разлика.
Математическата представа не се опира на последователността на наблюдаваните точки, а математическата представа изглежда като нещо, което, за да се справи с наблюденията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на наблюдения; и тогава се открива, че ако имаш такива представи, наблюденията могат да бъдат разбрани.
Представете си все пак, че човек би създал днес модел на планетната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на планетите, и тези жици биха означавали за него орбитите на планетите. Следователно, той би обединил местоположението на планетите до определена степен посредством математически линии. Птолемей не е правил така. Птолемей е можел така да конструира своя модел, че би приел центъра на въртене примерно тук, тук би взел един прът, водещ до ръба на въртящото се колело, като на края на този прът би поставил друго въртящо се колело. Така би създал модела си той (рис. 2).
към текста >>
63.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се
наблюда
ва, ако
наблюде
нието се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
към текста >>
64.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да
наблюда
ва заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите
наблюде
ния, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука.
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
65.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Съвременната наука стига вече до величествени резултати, защото в миналото хората никога не биха могли да
наблюда
ват истински неживата материя и не биха могли да извлекат нищо от тези
наблюде
ния.
Съвременната наука стига вече до величествени резултати, защото в миналото хората никога не биха могли да наблюдават истински неживата материя и не биха могли да извлекат нищо от тези наблюдения.
Те не можаха да се заловят да изуча ват истински привидността, вътрешната илюзия да я оживят със силата на волята, и не можаха следователно да бъдат свободни.
към текста >>
66.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Има едно явление, което може да се подложи на
наблюде
ние по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се
наблюда
ва на напълно научно ниво; при това (
наблюда
ваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Но има още нещо, което при правилно проведено наблюдение свидетелства за наличието в човека на още три други тела: невидимото етерно тяло, астралното тяло и «аза».
Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
67.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, може да се
наблюда
ва - само че това
наблюде
ние трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца.
към текста >>
68.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но който действително може да
наблюда
ва животното, който улавя смисъла в такова
наблюде
ние, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането.
Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното.
Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането.
Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека!
към текста >>
69.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вие бихте почнали да
наблюда
вате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за
наблюде
ние на външния свят!
Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата.
Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят!
Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>
Макар да се
наблюда
ва всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това
наблюде
ние.
Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят!
Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение.
В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>
70.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В многобройни случаи се
наблюда
ва също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени
наблюде
ния, а по добре проверени
наблюде
ния на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят.
В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк.
В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят.
Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става?
към текста >>
71.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако по-рано са правели такива
наблюде
ния, са възниквали предположения от такъв род: а не се ли движи самата Земя, не се ли движи напред самият
наблюда
тел със своя телескоп и обектив - така се нарича далечното стъкло на телескопа, а близкото се нарича окуляр, - не се ли премества той толкова, че неподвижната звезда да влезе в зрителното поле?
Ако по-рано са правели такива наблюдения, са възниквали предположения от такъв род: а не се ли движи самата Земя, не се ли движи напред самият наблюдател със своя телескоп и обектив - така се нарича далечното стъкло на телескопа, а близкото се нарича окуляр, - не се ли премества той толкова, че неподвижната звезда да влезе в зрителното поле?
По-рано са вярвали, че самата звезда се движи. Днес трябва да се говори така: за покоя или движението на звездата нищо не е неизвестно. Може да се каже само едно: в полезрението кръстчето на моя телескоп съвпада с изображението на звездата; те се припокриват. Не може да се каже повече от това, което става непосредствено пред вас. Как стои работата със света като цяло, остава неизвестно.
към текста >>
72.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, астрономът казва: «Не ми импонира да
наблюда
вам с невъоръжено око; аз трябва да провеждам
наблюде
нията с телескоп.
Всичко това е достъпно за разбиране. Само че винаги, разглеждайки астрономическото, в същото време трябва да обръщаме внимание и на човека.
Виждате ли, астрономът казва: «Не ми импонира да наблюдавам с невъоръжено око; аз трябва да провеждам наблюденията с телескоп.
Аз се доверявам на телескопа, това е моят инструмент». Духовната наука казва: «Но какво все пак мога да наблюдавам с телескопа? Разбира се, аз ще видя изключително много; ние го признаваме. Обаче най-добрият инструмент, който може да се използва за изучаване на Вселената, е самият човек». Всичко може да бъде познато с помощта на човека.
към текста >>
НАГОРЕ